Блаженото слово на безсмъртието

„Шри Рамакришна. Блаженото слово на Безсмъртието“ е превод от английски език на една значителна част от „Шри Рамакришна Катхамрита“, текста, който предава дословно ученията на големия индийски мистик от XIX в., Шри Рамакришна. Думата „катха“ означава това, което е казано, а „амрита“ означава безсмъртие и, освен това, нектар ― нектарът на безсмъртието. В тази книга са включени разговорите на светеца с неговите ученици, поклонници и други личности. Неин автор е М. Гупта, един от близките му последователи. Написана е на бенгалски език в пет тома, общият обем на които е повече от хиляда страници. В тях М. Гупта предава срещите си с Шри Рамакришна с почти стенографска точност, използвайки записките от личния си дневник, който той има навика да води редовно. В петте тома датите на тези срещи не са подредени хронологически.

През 40те г. на XX в. „Шри Рамакришна Катхамрита“ е преведена на английски език от Свами Никхилананда. За своя превод той избира заглавието „Евангелието на Шри Рамакришна“. Главите в него са подредени в хронологичен ред. Съществува и друг превод на английски език, направен от Дхарм Пал Гупта. В превода на Свами Никхилананда някои от сцените и описанията са пропуснати, а други са леко редактирани с цел книгата да бъде по-ясна и понятна за западния читател. От друга страна, преводът на Дхарм Пал Гупта е буквален и в него присъстват всички сцени, описания и диалози от оригиналното бенгалско издание.

Настоящият превод на български език включва първите два тома на „Шри Рамакришна Катхамрита“ и някои глави от останалите три тома и представлява около половината от оригиналния текст. За него са използвани и двата английски превода с цел, от една страна, текстът да бъде възможно най-ясен и понятен за българския читател и, от друга, да бъдат запазени във възможно най-голяма пълнота всички сцени.

М. Гупта казва: „Словата на Шри Рамакришна са думи на безкрайно Блаженство... Той говореше от големи духовни висини. Неговият дом беше отвъд земята... Той виждаше едновременно в човека и отвъд него ― виждаше как Бог живее еднакво във всяко живо същество и как цялата вселена е погълната в Бог. Неговият ум пребиваваше винаги в тези дълбини; прозренията му идваха винаги оттам. Това е причината, поради която думите му притежават такава притегателна сила. В това се крие и обаянието на Катхамрита.“