Вдъхновени беседи

Откъси от книгата: „Цялата душа трябва да започне да се излива в една непрекъсната струя към Бог. Няма време да търсите пари, име, слава, няма време да мислите за нищо друго освен за Бог. Тогава ще дойде в нашите сърца това безкрайно, удивително блаженство на Любовта.”

„Вътрешната, истинската вселена е безкрайно по-велика от външната, която е само една сенчеста проекция на истинската. Този свят не е нито истински, нито неистински ‒ той е сянката на Истината. „Въображението е златистата сянка на истината“, казва поетът.“

„Безкрайната сила ‒ това е истинската религия и Бог. Отърсете се от слабостта и робството. Вие сте духът само ако сте свободни; за вас има безсмъртие само ако сте свободни. Има Бог, само ако Той е свободен...”

„Ние сме Господ. Ние сме безсмъртното Познание отвъд сетивата. Във всеки един се крие безкрайна сила. Молете се на Божествената Майка и тя ще се прояви във вас.”

„Материализмът казва, че гласът на свободата е заблуда. Идеализмът казва, че гласът, който ни говори за робството, е заблуда. Веданта казва, че вие сте свободни и несвободни едновременно – никога не сте свободни на земното ниво, но сте вечно свободни на духовното.”

** *

Свами Рамакришнананда, из предговора: „Свамиджи (свами Вивекананда) е познат по света като най-добрият и надежден тълкувател на Веданта в наше време. Мнозина вече са почувствали неустоимия чар на неговото красноречие ‒ както в Индия, така и по света. В случая с настоящите беседи Свамиджи не е стоял пред голяма и критично настроена аудитория, която е трябвало да завладее с неопровержими аргументи, базиращи се на непоклатима логика, със своята запленяваща личност и рядък талант за обяснение дори на най-заплетените въпроси по удивително прозорлив начин или със силата на своето „ураганно“ красноречие. Тук той седял пред неколцина избрани и вече спечелени ученици, започнали да виждат в своя учител единствения, който може да ги преведе през океана на невежеството и страданието. Сред тях той бил потънал във величието на своята всепросветляваща духовна реализация, пръскаща във всички посоки благоуханните лъчи на неговата вътрешна светлина чрез мелодичния му сладък глас, който нежно повдигал и разтварял напъпилите лотосови цветове в сърцата на ревностните му последователи. Около него царял пълен покой. Наистина благословени и щастливи са били тези няколко душѝ, които имали рядката привилегия да седят в нозете на такъв велик мъдрец и гуру.

Тук той не бил „монахът торнадо“, помитащ всичко пред себе си, а ведрият и умиротворен риши (ведически мъдрец), който с благост давал посланието на мира и блаженството на неколцина искрени душѝ, узрели да го приемат. Колко просветляващи и утешителни били тези мили думи! Те идвали от неговата свята уста така, както усмихнатата зора, галеща с утринния бриз, идва от лоното на светлоаления изток, прогонвайки мрака пред себе си.

Ако тези думи са имали силата да изпълнят с покой и утеха няколко душѝ, те трябва да могат да го направят и с всички останали. Затова нека е благословено майчиното сърце на онази любяща ученичка, която е съхранила спасителните слова и не е позволила те да бъдат изгубени в бездната на Вечността. Целият свят трябва да е благодарен на мис С. Елън Уолдо за тези „вдъхновени беседи“ на Свамиджи, които съставляват настоящото издание. Не може да има по-добър приятел и водач на човечеството от тях. Който вкуси от техния нектар, без съмнение ще узнае, че смъртта няма власт над него. Дано всяка душа, стремяща се към просветление, мир и покой, бъде подпомогната от тях, за да приключи веднъж завинаги с всяко свое нещастие!“